Etihad Airways напоследък доста често предлага евтини полети от Европа до Азия. По същия начин, както когато пътувах с Air Arabia от Прага до Банкок през Шарджа, затова исках да разбера какви са условията на пътуване в стандартния икономичен клас.

Купих двупосочен билет от Прага до Банкок за 494 евро. Това е много разумна цена за маршрут с едно междинно кацане. В този отзив описвам пътуването в двете посоки от Банкок през Абу Даби до Прага.

За подобна цена не бих имал никакви колебания да летя с Etihad. Но не очаквайте някакво изключително преживяване. Икономичната класа на Etihad ми се стори солидно средна – и го казвам както като комплимент, така и като критика.

Проверете цените на полетите с Etihad Airways

Моето пътуване накратко

	Банкок–Абу Даби	Абу Даби – Прага
Самолет	Airbus A350-1000	Боинг 787-9
Конфигурация на икономична класа	3-3-3	3-3-3
Разстояние между седалките	79 см	79 см
Ширина на седалката	46 см	43 см
Наклон на облегалката	13 см	13 см
Зареждане	USB-A и USB-C	USB-A и универсален контакт
Захранване	1 основно ястие	сладък десерт + закуска

Цени на полетите и багажа с Etihad: обърнете внимание на тарифата „Basic“

Платих 494 евро. Пътувах само с ръчен багаж, така че най-евтиният тариф „Basic“ ми подхождаше идеално.

Въпреки това, когато сравнявате цените, има едно важно нещо, което трябва да имате предвид. Най-евтиният тариф на Etihad не включва регистриран багаж.

Тарифата „Basic“ включва:

• 1 брой ръчен багаж до 7 кг
• храна и напитки по време на полета
• развлечения по време на полета
• възглавница, одеяло и слушалки

За регистрирания багаж се заплаща допълнителна такса. Също така се заплаща такса за предварително избиране на място. За разлика от тях, Qatar Airways, Emirates и Saudia обикновено включват един регистриран куфар дори в най-евтините си тарифи за дълги разстояния.

От друга страна, ако пътувате само с ръчен багаж, тарифата „Basic“ е много изгодна. Именно благодарение на това Etihad често предлага много атрактивни цени.

Etihad не е член на нито един глобален алианс. Въпреки това можете да натрупвате мили чрез програмата Etihad Guest и при избрани партньори. Аз прехвърлих моите мили към „Flying Blue“, управлявана от „Air France“ и „KLM“. Това работи, но „Flying Blue“ не е предпочитаната от мен програма – в момента се концентрирам повече върху натрупването на мили с алианса „OneWorld“, по-конкретно с „Qatar Airways“.

• Винаги можете да намерите пълната гама от тарифи на etihad.com

От нощния влак през Банкок до салона

Прекарах нощта преди полета си в нощния влак от Чианг Май до Банкок. Цял ден бях обикалял из града, така че когато пристигнах на летището в Банкок, душът ми се струваше по-привлекателен от безплатната храна.

Затова преди полета си се отправих към лаунджа „Miracle“, до който получих достъп чрез Revolut. Закуските бяха добри, но основната причина за посещението ми беше душът. След нощ във влака и цял ден в жегата на Банкок, той наистина ми дойде много добре.

В статията „Revolut Ultra и летищните лаунжове“ обсъждам подробно как работи неограниченият достъп чрез плана „Ultra“ и кога си струва финансово .

Самият процес на качване на борда протече гладко и организирано. Без хаос, без излишни опашки и без изненади.

Банкок–Абу Даби: първият ми полет с Airbus A350-1000

Умишлено избрах полет с отпътуване в 21:00 ч. За този конкретен полет беше предвиден „Еърбъс А350-1000“, а аз никога преди не бях летял с този тип самолет.

Според мен това е един от най-красивите търговски самолети, които се експлоатират днес, затова с нетърпение очаквах да го видя и отвън.

Но в Банкок беше тъмно. Беше тъмно и след като кацнахме в Абу Даби. Така че направих първия си полет с A350-1000, без изобщо да успея да разгледам самолета както трябва.

В салона мирише на съвсем ново, но това не е никакво чудо

Веднага щом се качите на борда, става ясно, че A350 е един от най-новите самолети във флота на Etihad.

Интериорът буквално миришеше на новост, а нежните златисто-кафяви цветове бяха приятни за окото.

Честно казано обаче, не бях особено впечатлен. Салонът е хубав, чист и модерен. Все пак това е просто стандартна икономична класа за дълги разстояния с конфигурация 3-3-3.

Разстоянието между седалките е 79 см, ширината на седалката е 46 см, а облегалката може да се накланя с около 13 см. Това са стандартни показатели, които ще откриете в повечето авиокомпании, опериращи дълги разстояния.

На седалката вече ме очакваха малка възглавница, уютно одеяло и стандартни слушалки. Etihad предоставя и проста пазарска чанта, която пътниците могат да задържат.

Получих същите удобства и на следващия полет до Прага.

Облегалката за глава е проектирана по един и същ начин както в A350, така и в Боинг 787. Едната страна има по-изразена, фиксирана опора, докато другата част може да се регулира. Тя работи по-добре от напълно плоска облегалка, но съм срещал и по-удобни модели. Главата ми все пак продължаваше леко да се накланя, докато спях.

A350-1000 разполага както с USB-A, така и с USB-C портове до седалката. Екранът на бордовата развлекателна система ми се стори малко по-голям от този, който видях по-късно в Boeing 787, но разликата беше незначителна.

Системата за развлечения ще ви забавлява дори по време на околосветско пътуване

Системата за развлечения на борда на Etihad е много добра и буквално препълнена с най-новите филми и телевизионни сериали, както и с класически заглавия.

Дори ако забравите да си изтеглите видеоклипове на мобилния си телефон или лаптопа, със сигурност няма да скучаете.

Винаги оценявам авиокомпаниите според най-добрия телевизионен сериал на всички времена, който без съмнение е *Приятели*! И тук Etihad се справя отлично. Не само отделни епизоди, а целият сериал.

Храна се сервира едва след два часа. Този път това е напълно оправдано.

Полетът от Банкок до Абу Даби трае само около 6 часа. Ето защо не бях доволен, че първото – и единственото – обслужване започна едва повече от 2 часа след излитането. При нощен полет това е точно времето, което човек би предпочел да прекара в сън.

Този път обаче определено не мога да виня екипажа. Точно обратното.

Бяхме изправени пред силни турбуленции и капитанът вече беше обявил преди излитането, че обслужването по време на полета ще се забави поради това. След това той ни информираше редовно за развитието на ситуацията през целия полет.

Безопасността е на първо място, а комуникацията на екипажа беше абсолютно образцова. Разбирах защо нищо не се случваше и че това не се дължеше на бавно или хаотично обслужване.

Имаше три основни ястия на избор, което не винаги е даденост, дори при европейските и американските авиокомпании за дълги разстояния. Аз избрах вегетарианската паста.

Беше класическо ястие за икономична класа. Не беше лошо, но и не се отличаваше с нищо. Тавата включваше също салата, десерт с кокос и манго и хлебче. Десертът беше доста добър. Хлебчето, от друга страна, беше напълно негодно за ядене.

Кабиненният екипаж предлагаше както безалкохолни, така и алкохолни напитки, както и кафе и чай, за да съпътстват храненето. След като тавите бяха прибрани, нищо друго не се сервираше до кацането.

Но вече кацаме в Обединените арабски емирства.

През последните шест часа едва бях спал около час; пътуването към дома ще бъде още по-изтощително...

Прекачване в Абу Даби: страхотно летище, но дълъг контрол за сигурност

Летището в Абу Даби е модерно, голямо и, преди всичко, много лесно за ориентиране.

Напомня ми на това в Доха и като летище за транзитно преминаване го намирам за несравнимо по-приятно от тези в Дубай или Рияд.

По време на транзита всичко се извършва в един-единствен терминал. Просто следвайте указателните табели „Transit“, които ще ви отведат до пункта за проверка за сигурност и след това до изходните врати.

Всъщност именно проверката за сигурност беше най-слабата точка на моята транзитна спирка. Опашката беше дълга, а отворените гишета – малко. По моя опит транзитите в Доха обикновено протичат много по-гладко.

Може би просто съм имал лош късмет. Ако често правите прекачване през Абу Даби, бих се радвал да чуя за вашите преживявания в коментарите. Нормално ли е дългото чакане или просто съм попаднал там в неподходящ момент?

След проверката за сигурност има много магазини, кафенета и ресторанти. Аз се насочих към „Pearl Lounge“, до която получих достъп чрез Revolut и мрежата LoungeKey.

Храната и напитките бяха задоволителни. Пространството обаче е малко и по време на посещението ми беше изключително претъпкано. След 20 минути си тръгнах и реших да изчакам в общата зона на терминала.

В това отношение Доха отново печели в моите очи. Приложението Revolut обикновено ми предлага по-голям избор от салони там, а тези, които съм посещавал, бяха с едно ниво над „Pearl Lounge“ в Абу Даби.

Абу Даби–Прага: Боинг 787-9, излитане в 3:20

Вторият полет излетя в доста нечовешкия час 3:20 сутринта.

Качването на борда беше страхотно. Протече изключително бързо и беше едно от най-добре организираните качвания на борда, които някога съм преживявал.

Тръгнахме от изхода точно по разписание. Въпреки това излетяхме едва около 25 минути по-късно поради натовареното нощно въздушно движение.

„Етихад“ планира пристиганията и заминаванията в кратки времеви интервали, за да позволи колкото се може повече свързващи полети. Резултатът е много натоварено движение на пистата.

Дали Боинг 787 е по-лош от A350?

Очаквах Боинг 787-9 да изглежда по-остарял. Всъщност и двата интериора ми се сториха почти идентични.

„Дриймлайнерът“ също има конфигурация 3-3-3 и разстояние между седалките от 79 см. Седалката е широка 43 см, което е с около 3 см по-тясно, отколкото в А350. На хартия разликата изглежда по-значителна, отколкото ми се стори по време на полета.

Облегалката за глава и ъгълът на накланяне на облегалката – приблизително 13 см – са еднакви.

Основната разлика се състои в възможностите за зареждане. Боинг 787-9 разполагаше с USB-A порт и универсален електрически контакт, докато A350 предлагаше както USB-A, така и USB-C портове.

Екранът на B787 ми се стори малко по-малък, но дори и това не беше достатъчно значителна разлика, за да повлияе на избора ми на полет.

Ако избирате между A350-1000 и Боинг 787-9 единствено въз основа на икономичната класа, аз не бих придавал голямо значение на това.

A350 е по-приятен (това е чисто субективно мнение), а седалката е малко по-широка. Като цяло обаче комфортът беше много сходен.

Едно „Oreo“ след излитането и закуска над Турция

Малко след излитането имаше кратко обслужване. Кабиненният екипаж сервира напитки и раздаде миниатюрни пакети с бисквити „Oreo“.

Аз просто го пропуснах. Не помолих екипажа за още бисквити и продължих да спя.

Събудих се едва когато прелитахме над Турция, точно когато започваше основното обслужване по време на полета. Закуската беше сервирана около два часа преди да кацнем в Прага.

Този път нямаше турбуленция. При такъв нощен полет лично аз бих предпочел закуската да се сервира малко по-близо до кацането. Всяко допълнително половин час сън има значение.

Избрах омлет с наденица. Порцията беше доста малка за моя вкус, но иначе беше просто стандартно ястие за икономична класа. Нищо особено лошо, но и нищо, което бих запомнил, след като се прибера вкъщи.

След закуската прекарах почти половин час, взирайки се в невероятната красота навън. Именно заради гледки като тази винаги сядам до прозореца.

Никога не ми омръзва.

И ето ме тук, наслаждавайки се на традиционната гледка към Прага – този път е малко облачно, но няма значение. Домът си е дом!

С автобус до терминала в Прага

При пристигането ме очакваше още една малка изненада. Самолетът на Etihad не се спря до моста за качване, затова се качихме на автобус до терминала.

Имаме офис на летището точно над Терминал 1, така че наблюдавам трафика практически всеки ден.

Това беше първият път, когато лично видях самолет на Etihad на отдалечено място за паркиране. Затова бих счел това за извънредна ситуация, а не за норма за маршрута до Прага.

Дори и тук обаче организацията не ни разочарова. Имаше достатъчно автобуси, а информацията беше ясна, така че слизането от самолета мина бързо.

„Етихад“ срещу „Катар Еървейз“, „Емирейтс“ и „Еър Арабия“

Разбира се, тази оценка е изцяло мое субективно мнение. Всеки пътник има различни приоритети.

Когато правя своя избор, освен цената, вземам предвид и програмата за лоялност, лимита за багаж и летищата, на които ще сменям полети.

Ако крайната цена беше една и съща, бих избрал „Катар Еървейз“.

Qatar е член на алианса „oneworld“, където обичам да събирам мили. Цената на билета ми включваше регистриран багаж, а при по-дългия полет получих и малък комплект за лична хигиена. Освен това смятам, че прекачването в Доха протича по-гладко, а изборът от салони за пътници е по-добър.

От друга страна, при сходна цена бих предпочел Etihad пред Emirates. Не заради някаква съществена разлика на борда, а заради летището. За мен престоят в Абу Даби е значително по-приятен от този в Дубай.

„Еър Арабия“ е в съвсем друга категория. Това е нискотарифна авиокомпания, при която трябва да плащате допълнително за храна и регистриран багаж. Ако обаче пътувате с лек багаж, тя може да бъде интересна алтернатива. По-подробно разказвам за това в рецензията си за полета на „Еър Арабия“ от Прага до Банкок.

Следователно най-важният фактор винаги е крайната цена. Ако след добавяне на всички необходими услуги Etihad се окаже най-евтиният вариант, нямам причина да го избягвам.

Etihad може да бъде изключителен. Просто не в икономична класа

Оценката ми за икономичната класа може да звучи малко резервирана. Това не означава, че Etihad не може да създаде продукт, който няма да забравите.

На нашия уебсайт сме споделили и впечатленията си от всички премиум класове:

• Бизнес класа на Etihad на самолет Boeing 787-9 от Прага до Абу Даби
• Първа класа на Etihad на Airbus A380 от Абу Даби до Париж
• Etihad Residence от Сингапур до Абу Даби

Именно това сравнение ясно илюстрира какво предлага икономичната класа.

Надеждно пътуване, модерни самолети и професионално обслужване. Не е точно онова преживяване, което би ви накарало да изберете „Етихад“, независимо от цената.

Заключение: струва ли си да пътувате с Etihad в икономична класа?

Да, ако цената е подходяща.

Билетът ми за отиване и връщане от Прага до Банкок за 494 евро беше много изгодна сделка.

По нито един от полетите не се случи нищо особено лошо. Самолетите бяха модерни, екипажите – професионални, а организацията на всички летища беше отлична.

„Етихад“ също печели точки в моите очи благодарение на честите си специални оферти и безпроблемния трансфер в Абу Даби.

От друга страна, имаше дълга опашка за транзитната проверка за сигурност, салонът „Pearl Lounge“ беше претъпкан, а най-евтиният билет не включваше регистриран багаж.

Самото преживяване по време на полета не беше особено запомнящо се. Седалките, храната и обслужването бяха на нивото на стандартната икономична класа за дълги разстояния. Нищо не ме разочарова значително, но и нямаше нищо, което да ме накара следващия път да избера Etihad пред конкурентите ѝ на по-висока цена.

Затова заключението ми е просто:

• ако Etihad е най-евтиният вариант дори и след добавяне на таксата за багаж, непременно летете с тях
• при еднаква цена лично аз бих предпочел Qatar Airways
• Бих избрал Etihad пред Emirates главно заради по-приятната връзка
• Няма да платя допълнително за Etihad само заради преживяването в икономична класа

А за 494 евро? Без колебание бих ги избрал отново. На значително по-висока цена от тази на Qatar? Не.

Намерете полети с Etihad Airways