Най-големият резерват в Танзания е с площ от почти 15 000 кв. км. Той граничи с парка Масай Мара в Кения.

Всяка година се наблюдава голям спектакъл на миграцията, когато огромни стада антилопи гну и зебри се придвижват през равнините в търсене на храна. Районът е национален парк от 1951 г., като дотогава бели заселници са ловували тук.

До националния парк се стига през няколко портала. Най-използваната порта е Naabi Hill, през която пристигат повечето посетители.

Хората идват тук от изток, от кратера Нгоронгоро.

4 региона на Сергенти

Серенгети може да се раздели на четири региона.

Южната част, в която посетителите пристигат през хълма Нааби, е съставена от тревисти равнини - савана. Почвата тук е богата на минерали, тъй като в миналото е била обогатена от вулканична пепел и почвата съдържа флуорит, поради което вероятно гну раждат малките си тук. От януари до април тук има невероятно количество дивеч, но голяма част от него остава, дори когато миграцията се премести.

Централната част на Серенгети се нарича Серонера. Тя е съставена от гористи долини и савани около притоците на река Грумети. Това е най-популярната част за посетителите на сафари, с множество утъпкани пътеки, места за настаняване и, разбира се, много дивеч. Мигриращите тревопасни животни се появяват около април и продължават на север.

Западният коридор минава на запад от Серонера, където паркът достига до 8 км от езерото Виктория. Коридорът е разположен около река Грумети и е съставен от блата и гори. Миграцията тук е между май и юли, когато се извършва драматично пресичане на реката.

Северната част на Серенгети е съставена от вълнообразен пейзаж и отчасти от акациеви гори. От юли до септември миграцията преминава на север, а през ноември и декември се връща отново на юг.