Първият полет на VietJetAir до Виетнам през Казахстан: Изпробвах новата линия от Прага
От Прага до Ханой с едно междинно кацане в Казахстан. VietJet пусна първата си директна линия от Чехия до Виетнам, а аз бях на борда на първия полет.
Колко комфортно е това пътуване? Какво можете да очаквате от услугите по време на полета? И какво точно се случва по време на престоя в Алмати?
Ето моите впечатления, практическия ми опит и отговора ми на въпроса дали бих избрал VietJet отново следващия път.
Наистина ли е директен полет?
Нека започнем с малко терминология. Въпреки че маршрутът включва междинно кацане в Казахстан, това е директен полет.
- полет без прекачване = полетът отива директно до крайната си дестинация без никакви прекачвания
- пряк полет = може да бъде без прекачване или с междинно кацане, стига пътуването да продължи със същия самолет
- трансфер = сменяте самолета и преминавате през всички процедури по трансфера
Както се оказа, въпреки че този полет беше директен, междинното кацане не беше особено приятно 😅. Но повече за това по-нататък в статията.
Как и кога лети VietJetAir?
Първият полет се състоя на 10 октомври 2026 г. и именно за него си купих билет.
VietJetAir лети от Прага до Ханой със самолет Airbus A330-300, който обаче не може безопасно да измине това разстояние без междинно кацане. Затова прави междинно кацане в Казахстан за дозареждане.
Маршрутът се обслужва два пъти седмично, а зимното разписание е както следва:
- Прага -> Алмати / Алмати -> Ханой
- 18:25 – 05:10 / 07:00 – 15:05
- Ханой → Алмати / Алмати → Прага
- 8:50 – 13:25 / 14:55 – 18:35
Колко платих за самолетния билет и какво включва той?
VietJetAir е нискотарифна авиокомпания. При най-евтиния тариф „Eco“ имате право само на един брой ръчен багаж с тегло до 7 кг. Без храна, без регистриран багаж, нищо.
Избрах тарифата „Eco“ и си купих билет в една посока директно през уебсайта vietjetair.com.
При завръщането си от Азия искам да опитам друга нискотарифна авиокомпания – Scoot от Сингапур до Виена.
Купих билета малко след като започна продажбата и той ми струваше около 349 евро. Това е наистина много, защото около седмица по-късно имаше специална оферта за двупосочни билети за 286 евро.
Обикновено обаче стандартната цена за двупосочни билети в икономична класа е около 150 евро.
С VietJetAir можете да избирате измежду четири класа на билетите.
За обикновения пътник най-голямата разлика е между основния тариф „Eco“ и тарифата „Deluxe“, която включва както багаж, така и храна.
| Цена | Включен багаж | Храна и избор на място |
|---|---|---|
| „Еко“ | Ръчен багаж 7 кг | И двете се предлагат срещу допълнително заплащане |
| Делукс | Ръчен багаж 10 кг; регистриран багаж 40 кг | Топла храна и избор на място в икономична класа |
| „SkyBoss“ | Ръчен багаж 12 кг; регистриран багаж 50 кг | Храна и приоритетен избор на място |
| Бизнес | Ръчен багаж 18 кг; регистриран багаж 60 кг | Храна и място в бизнес класа |
Класовете „SkyBoss“ и „Бизнес“ включват също приоритетно чекиране и достъп до салони, в зависимост от наличността на съответните съоръжения на летището.
Ако желаете да регистрирате куфар и да получите храна, сравнете тарифата „Делукс“ директно с тарифата „Икономична“, включително всички доплащания. При тарифата „Делукс“ няма такса за промяна на полета, но ще трябва да заплатите евентуалната разлика в цената на новия билет.
„Deluxe“ все пак означава същата икономична класа. По-скъпият билет следователно сам по себе си не ви гарантира по-добро място.
Колко струва изборът на място и чекирането на багаж?
За тарифата „Eco“ официалният ценоразпис на VietJet за директни и прекачващи се европейски маршрути посочва следните доплащания:
| Услуга | Цена |
|---|---|
| Избор на стандартно място | 170 000 VND |
| Място на първия ред | 310 000 VND |
| Место / Допълнително пространство за краката | 510 000 VND |
| 20 кг регистриран багаж, резервиран предварително | 1 520 000 VND |
| 30 кг регистриран багаж, резервиран предварително | 2 240 000 VND |
| 40 кг регистриран багаж, резервиран предварително | 3 000 000 VND |
Колко струват храната и напитките?
В икономична класа дори трябва да плащате за вода. Менюто по време на полета включва следните цени:
| Храна или напитка | Цена на борда |
|---|---|
| Топла храна, например говеждо с ориз | 6 USD |
| Топла храна с напитка и лека закуска | 9 USD |
| Инстантни юфка или супа | 3–4 USD |
| Вода, обикновено кафе или безалкохолна напитка | 3 USD |
| Бира | 4 USD |
Продуктите, поръчани предварително, имат собствена цена, която ще видите при резервацията или управлението на билета си. Таблицата по-горе показва цените за покупки на борда.
Регистрация и тържества по повод първия полет от Прага
За тази линия не беше възможно да се направи онлайн чекиране, което лично бих приветствал, тъй като пътувах само с ръчен багаж.
Гишето за чекиране на летището отваря 3 часа преди излитането и всичко мина по план.
Просто имайте предвид, че ръчният багаж също се претегля при чекирането.
Единственото необичайно нещо е, че ще ви дадат стикер „Транзит“, който трябва да поставите на видно място върху дрехите си.
Така по време на престоя в Казахстан веднага става ясно кой продължава пътуването си до Ханой и кой слиза в Алмати.
След като се регистрирах, се отправих към салона за вечеря. Достъпът не е включен в цената на билета, но аз използвам плана си Revolut. Пиша повече за това в тази статия.
Полетът от Ханой пристига повече или по-малко навреме и се провежда традиционният воден салют, образуван от две пожарни коли. Това често се случва на летища по целия свят, за да се отпразнуват новите маршрути.
След това се отправям към изхода, където вече тече малък прием, предназначен изключително за поканени журналисти и влиятелни личности.
Купих си билета със собствени средства, затова чакам заедно с останалите пътници около 30 минути, докато се състои тържественото посрещане на пристигащите пътници.
След това ни допускат през проверката за сигурност и влизаме в изход Б7.
Тук ни очаква приятна изненада. Закуски за всички пътници – безплатни, разбира се.
Има пролетни рулца, мини бургери, пилешки рула и вода.
Междувременно в зоната на изхода все още тече прием за поканените гости, където има малко по-добри закуски, танцови изпълнения и речи – от директора на летището, представител на VietJetAir и виетнамския посланик в Чешката република.
Качване на борда и първи впечатления на борда
Въпреки всички тържества, качването на борда на полета започва навреме.
Качването на борда се извършва директно през моста за качване. Избрах място 42 K – място до прозореца в задната част на самолета.
Повечето стандартни авиокомпании, които експлоатират самолети Airbus A330, имат конфигурация на седалките 2-4-2.
Тоест: 2 места до прозореца – пътека – 4 места по средата – пътека – 2 места до прозореца.
VietJetAir (както и много други нискотарифни авиокомпании) има конфигурация 3-3-3. Това означава едно допълнително място на ред – и разликата наистина се забелязва!
Пространството за краката тук е наистина ужасно малко. Поне така се усеща.
Пространството за краката също не е нищо особено (това, което наричат „пространство за два пръста“), но аз съм висок 175 см, така че за мен лично е напълно достатъчно.
В сравнение с други авиокомпании обаче не е толкова зле, поне според цифрите:
- пространството за краката във VietJetAir е 78 см, което е същото като при по-голямата част от авиокомпаниите, включително например Qatar Airways или Etihad Airways
- ширината на седалката във VietJetAir е 40 см, което е с 3–6 см по-малко, отколкото при стандартните авиокомпании
- облегалката за глава може да се накланя с около 7 см, което е приблизително половината от това при стандартните авиокомпании
Въпреки това салонът изглежда тесен, главно поради много тесните коридори. А дори и тези седалки, които са с 3–6 см по-тесни, наистина се усещат при 14-часов полет.
Съвет за по-добри седалки за двойки
Задната част на самолета се стеснява, така че между редове 44–51 разположението на седалките не е 3-3-3, а само 2-3-2.
Макар ширината на самото седалище да остава същата, коридорът е по-широк и ако пътувате като двойка, определено е по-добре да седнете в отделен ред с две седалки.
Как ми се стори седалката (и как спах?)
Всъщност, доста добре.
Както споменах по-горе, пространството за краката е точно толкова, колкото и при всички други авиокомпании.
По-тясната седалка не е особено удобна, но това се забелязва най-вече от тези, които седят по средата или до пътеката.
Аз винаги седя до прозореца, където мога да се облегна на стената и да спечеля няколко сантиметра допълнително пространство.
Разбира се, не е удобно. Но умората си казва думата и в крайна сметка спя доста добре и на двата полета (от Прага до Алмати и от Алмати до Ханой).
Много харесвам и подглавника, който може да се оформя по желание. Той е доста малък, разбира се, но запазва добре формата си, така че е доста полезен.
Смятам, че липсата на какъвто и да е зарядно устройство е сериозен недостатък. Няма универсален контакт или USB порт. А по време на полета не е позволено да се използват преносими зарядни устройства, така че ако имате намерение да гледате изтеглени видеоклипове на мобилния си телефон, уверете се, че той е напълно зареден!
Вторият сериозен недостатък е липсата на индивидуални вентилационни отвори за климатизация. Това обаче е доста често срещано при самолетите за дълги разстояния и със сигурност не е проблем, характерен само за VietJetAir.
Каква храна се сервира и по-добре ли е да се поръча предварително?
Нищо. Най-евтиният билет от категория „Eco“ не включва нито храна, нито напитки.
Малко подцених това и се опитах да поръчам храна онлайн чрез системата за управление на резервациите само един ден преди отпътуването.
Но стандартното топло ястие трябва да се поръча поне 48 часа предварително, така че единственото, което ми остана, беше комбинация от бира и сушено пиле (или чипс).
Не знам обаче защо единственият вариант беше комбинация с бира, а не с безалкохолна напитка.
Така че ще направя поръчката си и ще се надявам, че ще мога да си купя нещо допълнително на борда.
Обслужването по време на полета започва около 30 минути след излитането. Първо се обслужват тези, които са поръчали храна предварително.
От това, което виждам, порциите са наистина минимални.
РЕДАКЦИЯ: Няколко дни по-късно летях с вътрешен полет на VietJetAir от Да Нанг до Ханой и поръчах топла храна няколко седмици предварително. Ако не се лъжа, порциите са точно същите като на дългоразстоятелния маршрут до и от Прага.
💬 Ако някой лети и си направи собствена снимка на ястието, ще се радвам, ако я публикувате в коментарите под статията.
Ще си поръчам сушено пиле с бира. Часът е десет вечерта и, заедно с леката закуска преди полета, това ми е достатъчно, така че ще си поръчам още едно ястие едва на полета от Алмати до Ханой.
Всички пътници получават сувенири от екипажа по повод първия полет: ключодържател и шал.
Развлечения по време на полета: изтегляне на подкасти и видеоклипове
Седалките на VietJetAir не са оборудвани с екрани, а VietJetAir не предлага собствена услуга за развлечения по време на полет с филми.
Не забравяйте да изтеглите достатъчно филми и подкасти на мобилния си телефон, таблета или лаптопа си, преди да отлетите.
Бях планирал това предварително, но в крайна сметка, след „вечерята“ и едно видео, заспах и не се събудих напълно чак около 30 минути преди кацането.
Ето ни, кацаме над казахстанската пустиня:
Как изглежда престоят в Алмати? Почти като обикновен трансфер
Това определено беше най-голямото разочарование от целия полет.
Междинното кацане е просто спирка по пътя, след която продължавате с същия самолет.
Пътувал съм много пъти по този начин и в по-голямата част от случаите съм оставал на борда. По същия начин, например, Дейвид постъпи по време на полет с SCAT от Прага до китайския остров Хайнан.
На няколко пъти се наложи да слезем от самолета, но преминахме по кратък коридор направо до изхода, откъдето се качихме отново.
В Алмати нещата се правят по друг начин.
Слизаме в терминала и, следвайки ясните указателни табели, се насочваме… към напълно стандартни гишета за трансфер. Сякаш наистина сменяме самолета.
Веднага се образува изключително дълга опашка, в която прекарвам около 30 минути.
Първо ни проверяват бордните карти, а по някаква причина казахстанската имиграционна полиция снима паспортите на всички пътници. Въпреки това, технически погледнато, всъщност изобщо не влизаме в Казахстан.
След това ни очаква още една опашка за стандартната проверка за сигурност.
След това трябва да намеря изхода, което, за щастие, не е проблем в Алмати, тъй като терминалът е наистина малък.
Като цяло процедурите по време на престоя отнеха около 45 минути.
Остават още няколко минути до излитането, така че имам време да си купя нещо за хапване. В Алмати имате наистина голям избор: има голям безмитен магазин, RELAY, KFC и кафенета.
Предимството пред стандартния трансфер е очевидно: самолетът не може да излети без вас. Те просто винаги изчакват всички транзитни пътници.
Нямаше да ми пречи дори ако трябваше да слезем от самолета и да влезем в терминала – поне това щеше да ви даде възможност да разтъпчете малко краката си. Но процедурите в Алмати са наистина невероятно досадни.
Каква беше храната, която поръчах по време на полета?
Излитаме от Алмати за Ханой повече или по-малко навреме.
Отделям малко време, за да се насладя на абсолютно зашеметяващите гледки към планината Тиен Шан. Наистина е красиво!
На този полет отново се сервира храна на всички, които са я поръчали предварително.
Това е чудесно. Всъщност ще получите храната, която сте поръчали онлайн, два пъти: веднъж на полета Прага–Алмати и още веднъж на полета Алмати–Ханой.
Така че, за пореден път, получавам сушеното си пиле с бира, въпреки че изобщо не ми се пие бира. Но на дарен кон не се гледа в зъбите, нали?
Този път обаче това не ми е достатъчно, затова избирам говеждо с ориз от доста обширното меню на борда.
За съжаление, екипажът ме информира, че единственият наличен вариант са мигновени юфка.
Какво да се прави? Ще си поръчам мигновените юфка – или по-скоро супата.
Порцията е доста голяма, но да си признаем, бих предпочел стандартно ястие.
Но ми струва само 4 долара, което е поносимо.
Между другото, можете да платите за храната си само с кредитна карта (дебитните карти не се приемат) или в брой – във виетнамски донг или в щатски долари. Не можете да платите в евро.
Останалата част от полета отново прекарах в сън.
Ето пример за менюто, когато има такова.
Пристигане в Ханой и първата ми нощ във Виетнам
Кацаме в Ханой навреме.
Летището е доста малко, но прекарвам повече от час и половина на опашката на паспортния контрол.
Служителите на имиграционната служба не ми искат нищо друго освен паспорта ми. И от това, което виждам, не искат нищо и от останалите пътници.
Самият паспортен контрол протича без да бъде казана нито една дума.
На летището тегля първите си дон от банкомат на BIDV и вземам автобус номер 86 за центъра на града. Описвам всички начини за придвижване от летището в статията „Транспорт от летището в Ханой до центъра на града“.
Първата си нощ прекарах в малък апартамент на Wecozy, разположен точно на прочутата улица „Ханой Трейн Стрийт“.
И първите ми впечатления от Ханой бяха страхотни – наистина ми харесва тук! Но ще разкажа по-подробно за това в пътеводителя за Ханой, който ще актуализирам постепенно.
Не сте сигурни къде да отседнете? Нашият пътеводител „Къде да отседнете в Ханой“ ще ви помогне да изберете район.
Изберете хотел в Ханой според цената
Какво препоръчвам
Въз основа на собствения ми опит от полета Прага–Ханой, бих обърнал специално внимание на следните неща преди пътуването:
- Сравнете тарифите „Eco“ и „Deluxe“,включително всички доплащания. Ако искате право на регистриран багаж, храна и конкретно място, тарифата „Deluxe“ може всъщност да излезе по-евтина от тарифата „Eco“ с всички добавени доплащания.
- Поръчайте храната си поне 48 часа предварително. Или си носете своя. На моя полет изборът, който се предлагаше за закупуване, беше значително по-ограничен от този, посочен в менюто на борда.
- Ако пътувате като двойка, изберете двойна седалка в редове 44–51. Седалката е също толкова тясна, но до вас няма да седи трети човек.
- Изтеглете филми, видеоклипове или подкасти. Няма екрани в седалките, затова се уверете, че сте подготвили забавленията си преди излитане.
- Носете си няколко американски долара в брой или кредитна карта за закуски и напитки. Въз основа на опита ми от този полет, не бих разчитал, че ще мога да платя със стандартна дебитна карта.
- Очаквайте допълнителни проверки за сигурност в Алмати. При моя полет те отнеха около 45 минути. По отношение на комфорта междинното кацане беше доста подобно на стандартен трансфер.
- Ако искате повече място за краката, платете малко повече – около 18 евро – за места в редове 15, 34 и 25, обозначени като „Extra Legroom“.
Недостатъкът на местата с повече пространство за краката обаче е, че подлакътниците не могат да се повдигат.
Бих ли летял отново с VietJetAir?
Честно казано? Вероятно не. Разбира се, това ще зависи от цената.
Нямаше да се колебая да се възползвам от офертата, за която споменах, при която авиокомпанията продаваше ограничен брой двупосочни билети за 286 евро. Това е просто страхотна цена.
При стандартните цени, които предлагат, т.е. между 616 евро и 739 евро, вероятно бих предпочел да летя с прекачване с Etihad Airways, Turkish Airlines или Qatar Airways.
Разбира се, недостатъкът на стандартния полет с прекачване е, че не можете да сте 100 процента сигурни, че ще успеете да хванете следващия си полет (въпреки че авиокомпанията така или иначе ще се погрижи за вас).
Но престоят при този директен полет прилича повече на стандартен прекачвателен полет – поне що се отнася до неудобствата, които ще изпитате. Това на практика заличава разликите в сравнение с полетите с престой.
Комфортът на борда е такъв, какъвто бихте очаквали от нискотарифна авиокомпания. Не е страхотен, но за по-ниска цена определено е приемлив.
Между другото, полетът беше напълно изчерпан, така че съм любопитен да видя как ще се справи авиокомпанията.
„VietJetAir“ е поръчала 40 самолета „Airbus A330-900“, които би трябвало да могат да обслужват маршрута Прага–Ханой без прекачване и без никакви проблеми, така че ще видим дали някога ще станем свидетели на традиционна директна връзка.
Това би било много по-логично.
Остават някакви въпроси?
Ако имате въпроси или коментари относно статията...
10 коментари
Регистрация: навсякъде е еднакво – както в Прага, така и в Ханой. Да дойдеш час и четиридесет минути преди излитането беше излишно рано. Всичко мина гладко. Ръчният багаж се претегля на гишето и се маркира с лента; след това вече никой не се занимава с багажа. В Прага ми пропуснаха бутилка с пенливо питие, като казаха, че е с предупреждение и по изключение. В Ханой не допускат течности.
Самолетът от Прага: VN-A816, приблизително същият като гореописания. Не изглежда стар, няма дисплеи, нито USB портове. Въпреки че разполагах с цяла тройка седалки, с моите 187 см не мога да се простря по дължина така, че да не стърча в коридора, когато лежа. Въпреки това това е невероятен лукс в сравнение с едно място и съседи от двете страни. Там съм напълно притиснат. Трима средностатистически европейски мъже не могат да се поберет, без да се наведат. В пилотската кабина е жена-пилот.
Самолетът от Ханой: VN-A820 A330, в експлоатация от 14.12.2012 г. Отвътре прилича на стара кофа за боклук. Тапицерията е изпокъсана, петниста, на места дори отвратителна. Тук-там има счупени държачи за чаши, много от седалките не задържат наклоненото положение и се връщат нагоре. Дисплеите са налице, но не могат да се включат. USB-B понякога зарежда, но по-често не.
Тариф „Делукс“: тарифът увеличава лимита за теглото на ръчния багаж от 7 на 10 кг, добавя регистриран багаж и получавате храна. При покупката избрах местата за сядане. Онлайн чекирането не работи никъде, всички трябва да минават през гишето. И на двете пътувания ни дадоха места на съвсем друго място, различно от това, което сам бях избрал.
Храна: абсолютно всички получават по 250 мл вода след всеки излитане. Който има храна, получава след всяко излитане основна порция храна, лъжица с ядки и още една вода. Юфката не е практичен избор, защото е лепкава и еластична. С вилицата я изтеглям на повече от 20 см от чинията, след което най-накрая се откъсва от останалата част и облива околността. „Beaf“ означава леко пикантна говежда кайма, с ориз е по-добър избор. „Seafood/chicken“ са стъклени юфка, върху които има малко пилешко кайма и една малка нарязана скарида. Не беше голямо преживяване, но се ядеше. Продажби на борда: приемат само кеш или кредитни карти, дебитните карти отказват.
Прекачване: вземате всичките си вещи и отивате в залата за паспортна и сигурностна проверка. Още при паспортната проверка на таблото свети, че излитането е след 45 минути. Всъщност няма да излетите толкова бързо, но докато преминете през задълбочената проверка за сигурност, където трябваше да включа лаптопа си и ми конфискуваха течностите, закупени в самолета, няма да остане време за обилна храна. Обикаляте летищния терминал и веднага пак се качвате в самолета, за да натрупате закъснение. Движението е здравословно, но понякога в 3 сутринта не бих го искал толкова много. Стюардесите отбелязват получаването на храна на бордната карта – без нея няма да получите храна. По този начин бордната ми карта се отдели от паспорта и аз я забравих в самолета при прекачването. По случайност бях я снимал преди това, така че при проверката ми издадоха нова карта въз основа на снимката.
Цена: три седмици преди излитането билетът в икономична класа струваше малко над 14 хиляди, а за „Делукс“ платих 680 евро. Доколкото видях, до излитането цената остана същата. За билет с по-добра авиокомпания при сходно разписание на полета бих платил над 23 хиляди.
Като цяло: Всичките ми полети бяха с малко пътници, никога не съм седял с още двама души на триместна седалка, така че се понасяше. Представата за пълен самолет ми напомня за отглеждането на домашни птици в клетки, което ЕС счита за нехуманно. Мирка Спачилова не би му дала повече от 20 %.
Имиграционен контрол в Ханой: нищо особено, не следях колко време отне, може би 15–20 минути, всичко беше наред.
Е, това са комунисти.
Летях от Прага до Ханой на 3 ноември и ако отново пътувам по подобен маршрут, ще избера друга авиокомпания. Купих билета на промоция, като основната цена беше около 7 хиляди.
1. Доплатих за място „XL“ 35H до изхода към коридора (за всички части на полета). Конфигурацията обаче се промени и ме преместиха на 41D – но никой не ми каза за това. Нито в имейла, нито при чекирането. Забелязах го сам на изхода за качване и там персоналът ми съобщи, че вече не могат да го поправят, но че мога да седна на 34K (място до изхода до прозореца в новата конфигурация), което трябва да е свободно. За пътуването до Алмати това беше чудесно – никой друг не дойде и имах 3 места само за себе си. За пътуването от Алмати до Ханой обаче до мен седна казахстанска двойка и мястото ми до прозореца вече беше доста неудобно – вратите на аварийния изход пречеха на пространството за краката, а освен това до мен седеше едър казахстанец. Затова исках място към пътеката, ах, жалко.
Сега се притеснявам, че няма ли да ми направят същата измама и на обратния полет след две седмици. Освен това, тъй като ще летя от Ханой, общуването с персонала ще бъде по-трудно.
2. Това вече не се отнася за Vietjet, а по-общо за Ханой: Поръчах си трансфер от летището до хотела чрез Booking. Шофьорът чака 45–90 минути, преди да тръгне, и превозът се анулира. Както вече беше споменато в текста, имиграционният контрол отнема над час и половина, затова платих за такси за втори път. Освен това азиатските туристи и руснаците много обичат да се набиват напред, така че в опашката беше истинска блъсканица. Една млада дама припадна от жегата, а накрая, дори и след час и половина, чаках още 15 минути за багажа си.
Значи авиокомпанията е виновна, че до мен седеше едър казах? Тогава разбирам.
Но те не са виновни, че не разполагах със седалката, за която бях платил – тя беше за тези казахи. Аз пък се тълпях до прозореца без място за краката, а това беше основната причина да си купя билета. Казахстанците очевидно не са купували места от категория XL, но поради промяна в конфигурацията така се е получило.
Жалко, че там няма информация как изглежда бизнес класата – летя за БKK след 14 дни с Etihad – би ми било интересно да разбера как при сегашните цени VietJet успява да се конкурира с авиокомпаниите от Персийския залив в бизнес класата – вече дори имам FF при Etihad, летя до Филипините / BKK само в бизнес класа; единственото, което ме притеснява, са разликите в цените между летищата, до които мога да стигна с кола (например, билетът за MNL от Мюнхен в икономична класа струва с 20 000 по-малко практически по всяко време). И аз не съм никакъв екстремист или сноб – този петък летя до Бостън и обратно с KLM в „monkey class“, защото съотношението цена/качество за мен не е логично.
В YouTube ще намериш редица видеоклипове от бизнес класата на Vietjet Air, а това е по-добре от снимките.
Купувам билети за август – при цена от 510 евро нямаше какво да обмислям. Стандартните авиокомпании предлагат билети на двойна цена.
Снимката на местата с допълнително пространство за краката е на ред 17ABC, не си ли спомняте? Аз съм висок два метра и таксата за тях е незначителна. @Криштоф Хаек
Конкретно това беше ред 34, съответно 35, но всички тези седалки „Extra Legroom“ са еднакви.
@Криштоф Хаек: Полетът не беше напълно изчерпан, в него летяха много хора безплатно. В замяна на услуга. Толкова за този извод.
И благодаря за информацията, потвърдих си, че както това, така и пътуването до Хайнан са извън зоната ми на комфорт.
Да, всъщност това е вярно, но все пак. Колко бяха поканените хора? Около 30 най-много?
Ами, вероятно ще си намери своето място, но разбира се, по-добър би бил директен полет с A330-900 :)
Малко ме изненада, че именно хората от „Cestujlevne“ не са били там по покана „безплатно“. Има ли някаква причина? Не сте ли забележими за авиокомпаниите? Не сте ли се регистрирали или не сте знаели за тази възможност? Или не сте искали да не ви плаща авиокомпанията? Малко последователи ли имате?
Ние не сме се записвали активно никъде. Аз предпочитам да летя със собствени средства и да опиша/преживея всичко това от гледна точка на обикновен пътник.
За някои авиокомпании сме на линия и ако ни се струва разумно да се възползваме от евентуална оферта, с удоволствие ще го направим. Просто след това бих го отбелязал ясно в статията и хората ще го видят в Instagram/Facebook.
Хубав отзив и опит. Изобщо не разбирам коя е целевата аудитория, защото например сега цените на Etihad от PRG до HAN, TK 14-16 000, дори с регистриран багаж, предлагат много по-удобно пътуване с нормални прекачвания, а тук някъде в Казахстан все пак на практика „прекачване“, а никога не знаеш как ще изглежда (аз например не бих искал да седя два часа в самолета на пистата, по-добре е да сляза, а изборът на храна изглежда почти най-добър точно на техническата стоянка на летището, отколкото в самолета). QR и Asiana струват само с около хиляда до две хиляди повече от TK и Etihad. Разбирам, че виетнамците имат големи семейства, така че това би могло да запълни самолетите при добра цена, но тогава цената наистина би трябвало да е около 10 хиляди, иначе не знам кой би могъл да си го позволи. Единственото възможно обяснение е, че този спир в Казахстан би имал икономически смисъл (дали има толкова много полети оттам насам? Или казахите пътуват към Виетнам, а виетнамците – към Казахстан?).
Опитай се сега да намериш билет за полет Прага – Ханой и обратно през юли и август – VieJet ще се окаже най-евтиният вариант. Цените на стандартните авиокомпании са дори двойно по-високи.
За по-малко натоварените периоди няма смисъл да се обръща внимание на разликата в цената.
Сигурно знаят защо го правят. Например, за произволна дата през юли, когато билетите са от 18 000, VietJet е с около 600 по-скъп от Qatar, след това LH, Swiss и LOT са с около 1500–2000 Kč по-скъпи, същото важи и за Etihad. Но все пак е хубаво, че има още конкуренция, която натиска цените надолу.
Благодаря за теста. В действителност бих платил най-много 10 хиляди за двупосочен билет. По-добре ще си доплатя няколко хиляди и ще пътувам комфортно.
Мога ли да попитам дали при тарифа „Deluxe“ също е необходимо да поръчам или избера храна поне 48 часа предварително? Или не е нужно да се занимавам с това?
Благодаря ви за отговора и за хубавата рецензия
Това не би трябвало да е необходимо, но ако все пак има някой, който наистина е ползвал тарифа „Делукс“, нека ме поправи ;)
Забравили сте да споменете липсата на одеяло – хората се оплакваха и от това, а водата струва 100 000 VND.
Заинтригува ме тази проверка в Прага, при която пластмасовата бутилка е била допусната „с предупреждение и по изключение“ – наистина не разбирам как може да се чуе нещо подобно на цивилизовано летище – просто или правилата го позволяват, или не (или правят разлика според външния вид и поведението на пътника, на кого какво позволяват и на кого не, а това би било много лошо за сигурността на летището). Например в Пунта Кана дори не ме изненада толкова, че на проверката искаха 10 USD, за да ме пуснат с кутията за маникюр – но ме изненада, че когато отказах, той каза, че няма да ми я вземе и че мога да си тръгна... но тук става дума за Карибите, а не за Прага.
Миналия път същата тази бутилка ми се размина без никакви допълнителни неприятности. Същото е като на пътя: за 52 км/ч в населено място ви налагат глоба, ако освен превишението се докаже и обществена опасност. Също толкова опасно беше и 4-процентното алкохолно съдържание на тази бутилка.